Какво да правим, ако паднем от болка в кръста

Fairchart.bg - Блог > Статии > Полезно > Какво да правим, ако паднем от болка в кръста
Какво да правим, ако паднем от болка в кръста

    Често се случва нормалното ни ежедневие да бъде съсипано от ужасна болка в кръста. Това се случва по различни причини, които можем до голяма степен да редуцираме до минимум. Но тук искам да ви разкажа какви действия да предприемете в момента, в който болката ви съсече и как най-бързо да излезете от неприятната ситуация. Или поне ще ви споделя как аз, Иван Кузманов (основател на Fairchart.bg – класации и рейтинг), реагирах в тази ситуация на база опита, знанията и усета си.

Как се случи

    Случката беше стандартна. При едно навеждане в 7:30 сутринта, когато сложих детето да пишка на гърне, усетих брутална болка в центъра на кръста, която бързо се разпространи настрани и ме събори на земята. Болеше ме легнал, болеше ме като опитам да стана, болеше ме и като станах. Паднах отново, а малката си мислеше че искам да си играем и се метна върху мен с цялата си тежест! Край, вече виждах само тъмнина, обвзе ме слабост, невъзможност и последвалата ги ярост. Викам си край!

    Поех въздух, станах и не знам как вдигнах детето и успях да го занеса в спалнята – не исках да ме гледа как се гърча. Върнах се и пак паднах в хола. Жена ми започна да ме вика да взема малката, искаше да си доспи, а аз нямах въздух да отговоря даже. Бях отново на земята, където за късмет беше и телефона ми. Набрах я, казах й че не мога да помръдна и тя дотича. Не знам как съм изглеждал, но помня погледа й. Точно той ме върна обратно в реалността, събуди ме и накара мозъка да мисли.

    Първо започнах да се правя, че съм по-добре, за да си възвърне тя цвета на лицето. Даже измих 2-3 чинии за доказателство почти без да дишам. После им казах да ме оставят малко сам и отидох в другата стая. Това бяха най-трудните ми 10-12 крачки.

Какво направих

    Сетих се, че бях ходил на обучение на Лазар Радков от Live to Lift и един от първите слайдове гласеше нещо от рода на “Бъдете спокойни и дишайте”. Започнах да дишам с пълния обем на диафрагмата си и леко се свестих. Спомних си за един трик (не знам откъде съм го чул или прочел), според който трябва при болки в кръста да висим на лост. Вкъщи обаче не е фитнес и нямаме лост, затова буквално увиснах на ръба на гардероба. Направих 3 пъти вис по колкото време ми издържаха ръцете. Комбинацията от пълно дишане и разпъване на цялото тяло на гардероба ме успокои и ми даде малко надежда. Болката си стоеше, но вече можех да правя крачки и дори да седна на леглото. Пробвах, въпреки че по-добре се чувствах в движение.

    Продължих да мисля и реших да изляза навън. Трудно се облякох, но успях. През цялото време пиех вода на малки глътки – това също го бях чул от Лазар. По пътя към кварталния лост позвъних на двама доктори. Само единия ми вдигна и каза, че не може да ме приеме. Аз не можех и да стигна до него. Помолих го за съвет по телефона и ми каза да опитам да вися на лост и да изпия един Диклофенак Дуо. Друго не можел да ми каже преди да ме прегледа. Същото хапче препоръча и баща ми, който от години си има проблеми в областта на кръста.

    Повисях 10 минути на лоста и се почувствах по-добре. Като се пуснех обаче, болката се завръщаше. Успях да стигна до аптеката и “бързо” закрачих към вкъщи да прочета листовката и да изпия хапчето. Навън си беше студено – една доста хладна и ободряваща сутрин. Прибрах се в по-добро състояние и вече имах цвят на лицето. Това ме обнадежди и започнах да правя упражнения. Започнах с крокодилско дишане, след това легнах по гръб и започнах да прибирам крак по крак колената към гърдите. През цялото време дишах с пълния обем на диафрагмата. Застанах и на колене (не да се моля) и се наведох напред с изпънати ръце и опряно чело в земята. Направих малко напади и още 1-2 упражнения, които намерих в една статия на Станимир Михов докато пишех тези редове. Болката много ми пречеше, но вече беше много по-различна от предните 60 или 90 мин и самочувствието ми се завърна. Изпих и 2 таблетки Магнерот.

    Планът за деня беше да присъствам на целодневна конференция, за която бях платил 160 лв и вече си представях, че има надежда да отида. Реших да опитам и тръгнах. Нарочно си взех раницата с тежкия лаптоп, която да ме държи изправен и да поддържа корема ми в леко напрежение. Мислех си, че това ще помогне на кръста. Целта беше да не търся поза, в която ме боли по-малко, а да си остана максимално изправен.

Резултатите

    Имах проблеми с влизането и излизането от колата, но и с тях се справих. И ето ме в София Ивент Център на конференция. Е, хората бяха в доста по-добро настроение от мен, но успях да попия от тях и бързо да си възвърна усмивката и нивото на енергия. Бях почти себе си … голямо постижение предвид ситуацията и гърча от сутринта. Повечето време стоях прав и изпуснах няколко от лекциите, защото предпочетох да се движа. Постоянно излизах на въздух на терасата, обикалях из МОЛ-а и около него. Определено бях мноооого по-добре, въпреки че се чувствах като робот към края на деня.

    Вечерта успях да спя спокойно, болката беше овладяна и поносима. Сутринта станах и първото нещо беше да изпия 2 чаши вода и ходом към лоста. Висях като прани гащи, докато не ми умаляха ръцете и ефекта беше поразяващ. Сега боНба … опитах да тичам и шОк – можех без да усещам почти никаква болка. Направих обиколка на съседния блок, напазарувах и се прибрах с най-широката усмивка на лицето си. Явно планът беше сработил и се бях справил доста добре. Естествено имаше още път да извървя до пълното оздравяване.

    Четири дни по-късно преместихме с новите колеги офиса, в който се помещаваха от другата страна на улицата. Цял ден носихме бюра, столове, шкафове, библиотеки и кашони с документи от втория етаж на едната сграда до втория етаж на другата. През цялото време ме беше страх да не се повтори болката, която все още усещах, но на другия ден бях още по-добре. Потвърди се твърдението, че движението в много случаи помага. Разбира се, не винаги. След 10 дни нямаше и помен от болката, а аз възстанових интензивните си тренировки. Вярвам, че редовният спорт, който практикувам откакто се помня, определено ми помага да се възстановя по-бързо при контузии. И преди ми се случвало. Научил съм се, че травми се лекуват с движение и натоварване с тежести, разхождайки се по ръба на болката. Това, поне за мен, работи!

Извод

Вярвам, че случката беше плод на няколко фактора и бързото възстановяване също. Изводите от цялата история мога да синтезирам в няколко булета:

  • бъдете спокойни;
  • бъдете оптимисти;
  • мислете, мислете и пак мислете;
  • събирайте информация;
  • прилагайте наученото;
  • не пренебрегвайте съветите на докторите;
  • пийте вода;
  • приемайте качествена храна;
  • движете се и спортувайте редовно;
  • почивайте достатъчно;
  • създавайте си положителни емоции;
  • имайте търпение.

    Ако осъзнаете правилно моите изводи и ги адаптирате добре към своето ежедневие мисля, че е малко вероятно да стигнете до неприятни ситуации. Това е от мен, надявам се тази история да бъде полезна и много хора да се замислят над нея. Ще се радвам да я споделите и с приятели. Дори и само на един човек да помогнем заедно, то за мен си е заслужавало да отделя тези 120 минути в почивен ден, да разкажа преживяното в писмен вид.

    Благодаря Ви, че изчетохте тази статия до край!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *